Здравейте съотечественици. Трябва да ви призная, че доста време се ослушвах и изчаквах някой друг да вземе инициативата и да драсне няколко реда, защото така като гледам, съдейки от "активността" на членовете на родната Асоциация, тази Интернет страница е меко казано "в застой", да не употребявам някои по-подходящи определения. Поправете ме ако греша, но с влизането в този форум, първото нещо което ми се набива на очите е, че последното обновяване е било някъде през Август, 2009. Следващото ми движение е "навътре" в дълбините на това пространство, и о-о-о - какво да видя: последната активност на някой си датира едва от началото на миналия месец (тук не правя паралел с активното обнародване на материалите за училището от страна на Мира, за което можем да й бъдем само благодарни...). Веднага нахлуват мисли в главата ми и констатирам, че няма интерес към нищо и никой, всеки го е обзела една апатия и демонстрира непукизъм - трудно ми е да си обясня подобна пасивност. Между другото, подобни биха били и мислите на мнозина, имайки предвид при каква "масова" посещаемост и подчертан интерес премина най-българският измежду всички български празници 24-ти Май. Подготовка имаше, обяви имаше, покани имаше, програма се подготви и от малки и от големи - само дето нямаше на кого да се изнася тази програма, посетителите липсваха, публика нямаше достатъчно. На едни неделята им неудобна, на други - петъкът им крив, трети в събота не могат. Добре де, но това се случва веднъж или дваж в годината (да оставим на страни Коледните изяви). Не трябваше ли да имаме едно по-солидно българско участие и присъствие, за да покажем поне за кратко някакво уважение към празника, към културата в най-общо понятие и респективно към самите нас. Определено смятам, че всички участници в програмата, от най-малкия потуранко до последната прима на танцовото изкуство заслужаваха в пъти повече, отколкото получиха като аплодисменти и морална подкрепа. Правя усилия да се въздържа от по-гневен тон, че някои са много тънкообидни - ще ми рипнат пак, ама защо, ама как така, що с тази ирония и сарказъм. Ето, спазвам установените норми и порядки и се опитвам да споделя нещо на глас, като се надявам че ще имам известни последователи. А и да нямам също не е беда, защото тук аз изразявам само едно лично мнение, в случая моето. Както вървим, скоро ще трябва да разтуряме агитката - няма асоциации, няма членски внос, няма дарения, няма нищо. Спокойствие и добра храна, както е казал народният лечител. Но няма да ни има и нас като народ, няма училище, няма българщина, няма традиции, няма култура - нека други да се удрат у гърдите, дека са по-бугари от нази и дека они со измислили язбуката, нека ни се смей света...
На http://association.bgqld.org.au/media/p/274.aspx са снимките от 24 май.
Съгласен съм с тревогите и недоволствата на Воеводата .Редовно хвърлям по един поглед в страницата на Асоциацията ни. Изненадан съм дори сега , че седмица след публикацията му не намирам отговор или коментар на никой от нашите съчленове или от управата на нашата организация. За мен е необяснимо чувството на апатия и безразличие , завладяло нашето комюнити в Бризбън. Дори и малкото инициативи осъществявани с много усилия от малцина не се посрещат с нужния интерес , или поне уважение към организаторите. Не е чудно че ние сме едно от малкото комюнита които се събират в чужди клубове и палят свещи в чужди черкви. Жалко за децата ни , които уж се стремим да възпитаме с Български дух и традиций и култура..............................
И една забележка към Admin . От съобщенията за последното тържество никъде не става ясно че ние всъщност ще отбелязваме 24 Маи - Ден на Българската просвета и култура и на славянската писменност. Не само това, самите съобщения (поне тези ) е редно да бъдат на БЪЛГАРСКИ Език.
Щях да сложа и малко снимки ама уви , не съм оторизиран....
Още по същата тема от блога на радиото:
http://association.bgqld.org.au/blogs/radio/archive/2010/06/19/288.aspx
Малко встрани от темата, но все пак във връзка с българската писменост и литература: проектът за създаване на български щанд в Градската Библиотека на Бризбън (Brisbane City Library) е успешно осъществен. Закъсняхме малко със събирането на даренията, после пък библиотеката имаше други приоритети и се позабави с каталогизирането, та изтървахме първоначално планираната дата 24-ти Maй. Все пак от вчера, 28.Юни.2010 щандът с български книги е факт. След лична инспекция мога със задоволство да докладвам, че изглежда добре - към 100-тина заглавия (много повече отколкото в босненската секция, например, и почти наравно със сръбската и руската) От тук нататък остава като общност да се възползваме от тази привилегия и да започнем да заемаме и четем книгите. Авторите и заглавията са разнообразни - класически и съвременни произведения, проза и поезия, исторически, хумористични, романи, повести, разкази, предимно български, но и няколко преводни. Честно казано не ми се занимава да изреждам тук 100 заглавия и автори, всеки може да ги провери в каталога на библиотеката и да се увери лично, че си заслужават разходката до центъра. B случай, че не сте записани в Brisbaen City Library или някой от клоновете й, за да станете членове ви трябва ID документ със снимка и доказателство за адрес. Куинсландска шофьорска книжка е идеална за целта. Pегистрацията отнема няколко минути. Позволявам си тук да благодаря от името на BGQLD на всички дарители, както и на всички, които се включиха в кампанията по превеждане на заглавията и описване на книгите. Не съм им искала разрешение да обявя публично имената им, затова няма да ги изреждам, но мога да предоставя списъка на управителния комитет на дружеството. Според мен е време да създадем регистър на дарителите в нашата организация. Даренията дойдоха както от жители на Queensland, така и от България. С библиотеката имаме уговорка да допълваме и подновяваме колекцията от български книги веднъж годишно докато стигнем бройката от 200. Дали ще можем да ги увеличаваме от там нататък зависи от активността на читателите. Така че ако имате книги, които искате да дарите за благородната кауза можете да го направите по всяко време. Свържете се с Изабела или с управителния съвет на BGQLD.